Убитият е още жив

Е след като десетки хора се изредиха да пишат за новия бъгларски филм „Дзифт“, ето дойде и моят ред да публикувам нещо, което написах още отдавна… 

Дебютният пълнометражен филм на театралния режисьор Явор Гърдев „Дзифт” е различният в българското кино – може би малко претенциозен с черно-бялата си визия, но при всички случаи въздействащ и остроумен. Дори и „Дзифт” стои на разстояние от своя зрител, да време, което никога не е съществувало в тази си форма, той кара въображението ни да си играе с образите и събитията, да предвижда следващия ход на Молеца и да се изумява на градските анекдоти спорадично разказани във филма (като тази за лайнарката в самото начало). За наградите, които филма получи и за ласкавите отзиви на критици и зрители, дори няма да споменавам, вече всички медии провъзгласиха „Дзифт“ за „чудото, което трябваше да се случи в българското кино след 89-та“. И ако цената, която трябва да платим, за да върнем зрителите в киносалоните да гледат българско кино, е това родните филми да получават награди, е нека така да бъде!

Студена емоционалност, черно-бяла чувствителност и любовен триъгълник – на това залага Явор Гърдев. Симптоми, които са добре познати и от театралните му постановки. Почеркът на Гърдев е разпознаваем, разбираем за зрителя и за радост добре функциониращ. Ако трябва на кратко да обобщим сюжета – странна история за момче от крайните квартали, попаднало в затвора за убийство, което не е извършило; красива жена и като капак един лош, който го преследва, в търсене на митичен диамант. Звучи по детски наивно, но това е една криминална структура, доказала ефективността си в десетки филми, а тук виждаме, че с подходящата визия може да бъде превърната в един постмодерниситчен филм noir, или както е по-правилно да бъде наречено това явление – neo-noir. Самият режисьор скромно определя филма си като соц-ноар, заради цялата заигравка с комунистическото минало, пречупено през собствения му поглед и този на сценариста Владислав Тодоров.

И така, Молеца (Захари Бахаров) е призрак бродещ из софийската антиреалност от началото на 60-те години, а парчето дзифт в джоба му е единствената връзка с настоящето. „Влязох в затвора преди девети, излизам след”, казва Молеца в самото начало на филма, като че ли за да изчисти съмненията ни относно времевата реалност. След като всичко е ясно може да започне едно яростно препускане из спомените и настоящето, за да се насладим на бързия темпо ритъм, напоследък все по-рядко използван от българските кинаматографисти, но особено въздействащ, дори наркотично завладяващ вниманието на зрителя. Фрагментарната структура на филма не успява да обърка зрителя, а дори ни кара да сме още по-съсредоточени и направо „зяпнали” в екрана, за да не изпуснем някоя жизнено важна реплика, разкриваща местонахождението на диаманта или факти за минали събития. Казвам жизнено важна, защото репликите във филма не са много – по-голямата част от филма преминава под монологичната форма, в която Молеца сам ни разказва цялата си история.

Няма как да не забележим, че всичко започва от гробаря, и завършва отново с него. Между двете появявания на гробаря е заключен екранния живот на Молеца – една нощ на свобода, дълго очаквана и трагично приключила. Гробарят, като символ за смъртта, заключва филма с репликата „Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата – моралната де”. Оставя ни да тълкуваме както си искаме видяното в тези деветдесет минути. Ако поискаме, можем да се замислим за социалистическото минало и за „мръсотията”, в която си съществуваме и до днес. Ако не достигнем до това „прозрение” ще си останем само с хубавото чувство, че сме гледали един от най-стилните и отрезвителни български филм, заснет майсторски от оператора Емил Христов.

На кратко, криминалната и любовната история из софийските улици могат да се разглеждат и само като фон за един друг проплъзващ се смисъл – онзи за нашето изкривено минало, нищожно настояще и незавоювано бъдеще. И все пак всеки зрител има две възможности – просто да се наслаждава на качествения жанров филм, или да се задълбае и да открие проплъзващите се отдолу послания и интерпретации на българското общество от миналия век ( а защо не и от този век). Едно е почти сигурно – в съзнанията ни дълго ще отекват реплики от филма, но онази, която се забива като смъртоносен куршум е: „убитият е още жив”. Няма съмнение – и българското кино е още живо, на пук на всички, които искаха да го вкарат в гроба на миналото. Остава да се надяваме, че „Дзифт“ не е просто единична случайност, а едва началото на зараждащото се ново поколение български кинематографисти, необременени от минали лаври и неизвуювани копнежи.

P.S: Едва седмица след като бях написала последното изречение, имах щастието да гледам „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и се обнадеждих още повече за съдбата на българското кино. Но за „Светът…“ малко по-късно.

 

Дзифт – премиера

Днес беше прожекцията за журналисти на най-новия и най-нашумелия напоследък български филм „Дзифт“. По последна информация официалната премиера ще бъде на 25 септември, а от 26-ти ще тръгне по софийските кина.

Само преди няколки дни Явор Гърдев се завърна от Торонто, къдете филмът участва в една от програмите на фестивала. Макар и да не взе отличие, самото участие на подобен кинофестивал е голямо признание и награда за целия екип. (Да не споменаваме, че български игрален филм не е участвал на фестивала в Торонто от 15-20 години).

„Дзифт“ определено е един от най-стилните и качествени български филм правени в последните десетина години ( а може би и повече), така че не се колебайте дали да го гледате. Няма да съжалявате за закупеното билетче, а и надеждата в родното кино ще изгрее в съзнанието ви по време на филма.

„Дзифт“ на Международния филмов фестивал в Торонто

След като спечели награда „Сребърен Георги” на Московския филмов фестивал, българският игрален филм „Дзифт” на режисьора Явор Гърдев е селектиран за участие и в Международния филмов фестивал в Торонто, който ще се проведе между 4 и 13 септември. „Дзифт” ще се съзтезава с още 18 филма от различни страни в програмата за дебютни творби „Discovery”. Победителят ще бъде избран от „жури” състоящо се от над 1000 акредитирани журналисти от цял свят.

Фестивалът в Торонто е един от най-големите международни филмови събития в света и най-мащабният в Северна Америка.

Тази година на фестивала ще бъдат показани 312 пълнометражни и 63 късометражни филма от 65 страни от цял свят. Ще бъдат връчени 7 награди – „Наградата на публиката”, „Discovery Award”, „Innovation Award”, „Най-добър канадски пълнометражен филм”, „Най-добър канадски дебютен филм”, „Най-добър канадски късометражен филм” и наградата на международното ФИПРЕСИ жури(награда на критиката).

През годините „Наградата на публиката” са получавали филми като „Жени на ръба на нервна криза”, „Американски прелести”, „Затоичи” и „Невероятната съдба на Амели Пулен”. Миналата година наградата взе „Eastern Promises” на режисьора Дейвид Кроненбърг.

Филмите ще бъдат прожектирани на 36 екрана в различни зали, а билетът струва между 15 и 40 долара в зависимост от деня, часа и вида на прожекцията.

През миналата година фестивалът в Торонто е посрещнал над 340 000 зрители и гости, а тази година очакват дори повече… Наречете го индустрия, но за мен това е радваща окото бройка.

В рамките на фестивала, българският филм ще има 4 прожекции – на 4-ти, 6-ти и 9-ти септември. Пожелаваме му успех!

Официална страница на Международния Филмов Фестивал в Торонто

Представяне на „Дзифт“ на страницата на фестивала

Венеция на 65

Между 27 август и 6 септември ще се проведе 65-то юбилейно издание на най-стария филмов фестивал в света, този във Венеция. Филмите, които ще се борят за „Златния лъв”са 21, но вероятно борбата ще бъде между The Wrestler на Дарън Ароновски, Achilles and the Tortoise на Такеши Китано и Inju, La Bête dans l’ombre на Барбет Шрьодер. В надпреварата се откроява и филма The Burning Plain написан и режисиран от Гилермо Аряга, сценарист на „Вавилон” и „21 грама”.

Журито на основната съзтезателна част е оглавявано от Вим Вендерс, а негови помощници ще бъдат руският сценарист Юрий Арабов, италианската актриса Валерия Голино, артистът Дъглас Гордън, американският режисьор Джон Ландис, аржентинската режисьорка Лукреция Ландис и Нонг-конгският режисьор Джони То.

Съпътсващи са програмата „Orizzonti”, която включва предимно документални филми, късометражната селекция „Corto Cortissimo”. Извън съзтезателната категория ще бъде представен филма на братя Коен Burn After Reading, както и автобиографичният Les Plages d’Agnès на Аниес Варда. Иранският режисьор Абас Кяростами пък ще представи за първи път своя най-нов филм Shirin, с участието на френската актриса Жулиет Бинош.

В рамките на програмата “Тези фантоми: Преоткриване на италианското кино” посетителите на фестивала ще могат да гледат и филми на режисьорите Федерико Фелини, Пиер Паоло Пазолини, Виторио де Сика, Марио Моничели и Луиджи Дзампа създадени в периода 1946-1975. (Всички филми тук.)

Официална страница на фестивала във Венеция

Ще бъдат показани и три реклами на Банка „Рома”, режисирани от Фелини.

„Любовта е лудост“/ Love Is Folly

16-ти Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“, Варна 2008

От 29 август до 4 септември в морската столица ще се проведе ежегодният филмов фестивал „Любовта е лудост“. Програмата ще бъде открита с филма „12″ на Никита Михалков, а закриването ще бъде с френския филм „Гаров роман“. 

Най-интересните филми, поне на пръв поглед са – „Русалка“, „Сенки“, „Монгол“, „12″, „Ти и аз“ (с участието на прекрасната Марион Котийар). Българското кино е представено изключително слабо, само два са нашите филма – „Хиндемит“ на Андрей Слабаков и „Авантюрата Хамлет“ на Станислав Семерджиев. А вероятно всички очакваха и филма на Явор Гърдев „Дзифт“ да бъде представен именно на „Любовта е лудост“. Е, да, ама не. Ще си останем с любопитството още малко. Може би ще го видим на фестивала „Златна роза“ в началото на октомври.

Иначе, любопитно е, че в програмата са включени и трите филма на младия режисьор Либерто Рабал , който всъщност е по-известен като актьор и едва от няколко години се занимава с режисура. Ще видим и няколко ирански, турски и руски филми. 

„Коледна приказка“ е съвсем нов френски филм с участието на Катрин Деньов, дори беше номиниран за „Златна палма“, така че е интересно да се види. 

Прожекциите се провеждат във Фестивалния и конгресен център във Варна, а пълната програма можете да видите на официалната страница на фестивала.

Интервю със сценариста на два филма от полската програма – „Дами“ и „Тестостерон“.

"Коледна приказка"

"Гаров роман" с Фани Ардан

Vicky Cristina Barcelona

Дългоочакваният „испански проект на Уди Алън” е реалност от няколко месеца. Филмът носи заглавието „Vicky Cristina Barcelona”, а официалната му премиера в САЩ е на 15 август. Кога обаче българските зрители ще имат възможност да го видят е сложен въпрос… може би в рамките на предсотящата Киномания.

 

Премиерата в Ню Йорк на 5 Август

 

 

 

 

 

 

Това е 43-ят филм на Уди Алън като режисьор, а актьорският състав този път е повече от впечатляващ. В главните роли на екрана ще видим Хавиер Бардем, Скарлет Йохансон и Пенелопе Круз, а действието както се подразбира се развива в слънчевия испански град Барселона.

Повече информация и трейлър на официалната страница на „Vicky Cristina Barcelona”.

 

Дзифт ~ Zift

 

Скоро по кината

 

Официална страница

Режисьор    ~ Явор Гърдев

Сценарист  ~ Владислав Тодоров

Оператор   ~ Емил Христов

Сценограф ~ Никола Тороманов

Музика       ~ Калин Николов

Участват     ~ Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Джоко Росич, Снежина                         Петрова, Бойка Велкова и куп други.