Skip to content

Румънската Златна Палма

март 17, 2008

За онези, които все още не са научили ще повторим – румънският филм „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” бе отличен със Златна Палма на фестивала в Кан миналата година. Въпреки че за режисьора Кристиан Мунджиу това е едва вторият пълнометражен игрален филм, това не му попречи да грабне престижното отличие. Българските зрители имат възможността да видят лентата в рамките на 12-я София филм фест, а да се надяваме и в киномрежата след това.

 4_months_photo_2.jpg

1987 година, Румъния под властта на Чаушеско, абортите са забранени още от 60-те години, а начините да се отървеш от нежеланата бременност са все незаконни. Габита – студентка в Букурещ, взима трудното решение да направи аборт, но това се оказва унизителен и опасен процес. Помага й Отилия, нейната съквартиранка и приятелка.  Две жени преминаващи през тежки емоционални кризи, липсата на свобода на избора под комунистическия режим – това са главните въпроси разглеждани от Муджиу (който е и автор на сценария).

В интервю Мунджиу признава, че преди години са му разказвали подобна действителна случка, и по-късно в него се заражда идеята да я разкаже като я вплете в комунистическата действителност от 87-ма.  Да разказва истории – това според Мунджиу е неговата главна цел като режисьор: „Зрителите искат да гледат разказани истории на екрана, а не личното мнение на даден кинематографист или сложни и метафорични филми; затова мисля, че трябва да се върнем към разказването на лични истории”.

„4 месеца, 3 седмици и 2 дни” безпорно успява достоверно да разкаже историята на двете момичета и гледайки, човек не би се усъмнил, че това е наистина честа практика през 70-те и 80-те години в Румъния.

Творческият заряд на Мунджиу явно е бил огромен, защото той пише сценария и заснема филма за общо около 5 месеца. Но явно системата за финансиране на филмови проекти в Румъния действа много по-прецизно от тази в България. Само за три месеца режисьорът успява да се пребори за 500 000 евро от държавните филмови институции, не много голяма сума, но както казва режисьора „почти достатъчна”.  И цялото това бързане от страна на Мунджиу е било с  цел оползотворяване на онзи творчески заряд, който го е преследвал тогава и още нещо – огромното желание да участва именно с този филм на фестивала в Кан, който предстоял след броени месеци.

Е, последвалият огромен успех показва, че все пак усилията не са били напразни.

 

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: