Бергман говори за други големи режисьори

Interview with Jan Aghed, published in the Swedish daily newspaper Sydsvenska Dagbladet (May 2002)

На 84 години Ингмар Бергман дава едно интересно интервю, в което изказва мнението си за някои големи режисьори. Интервюиращият е филмовият критик Jan Aghed. Ето и моят превод.

Бергман за Орсън Уелс:

„ За мен той е просто една измама. В него няма нищо, той не е интересен. Имам копие от „Гражданинът Кейн”, който е любим филм на критиците и винаги е в топ 3 на всички филмови класации, но за мен е много скучен. Отгоре на всичкото актьорите са некадърни. Не е за вярване, че този филм е толкова хвален и уважаван.

Агед: А какво мислите за „The Magnificent Ambersons”?

Бергман: Ха. Ужасно скучен филм. А и аз никога не съм харесвал Уелс като актьор, защото той всъщност въобще не е актьор. В Холивуд има две категории: има актьори и личности. Орсън Уелс беше голяма личност, но когато играе Отело всичко отива в канавката. Според мен той е безкрайно надценен кинематографист.

Бергман за Микеланджело Антониони:

„ Антониони има два шедьовъра, останалите му филми могат въобще да не се гледат. Единият е „Фотоувеличение”, който съм гледал много пъти, а другият е „Нощта”, също прекрасен филм, въпреки че това най-много се дължи на младата Жана Моро. Имам копие на „Викът”, но това е толкова скучен филм, толкова дяволски тъжен. Знаете ли, Антониони всъщност никога не научи занаята. Той се концентрираше върху единични образи и всъщност никога не осъзна, че филмът е ритмичен поток от образи, движение. Със сигурност има прекрасни моменти в неговите филми. Но например, гледайки „Приключението” не изпитвам нищо друго освен безразличие. Никога не можах да разбера защо Антониони е толкова одобряван и хвален. А и смятам, че неговата муза Моника Вити беше ужасна актриса”

Бергман за Федерико Фелини:

„Веднъж трябваше да работим заедно с Фелини и Куросава, да направим по една любовна история за филм продуциран от Дино де Лорентис. Отидох в Рим с моя сценарий и прекарах доста време с Фелини докато чакахме Куросава. Но Куросава така и не можа да напусне Япония заради здравословното си състояние, така че проектът се провали. Фелини точно завършваше „Сатирикон”. Прекарах много време с него в студиото му и го видях как работи. Харесах веднага и като човек и като режисьор и до ден днешен гледам филмите му, като „Пътят” и „Амаркорд”.

За Франсоа Трюфо:

„Харесвах Трюфо и то много. Бях възхитен от начина, по който той се обръща към публиката и неговият начин на разказване на истории. „Американска нощ” е прекрасен филм. Другият филм, който обичам да гледам е „Дивото дете” с неговия изящен хумънизъм”

За Жан-Люк Годар:

„Никога не съм могъл да извадя нещо стойностно от неговите филми. Те са лошо построени и мъртви. Кинематографично са безинтересни, а освен това са и скучни. Годар за мен е много скучен. Той прави филмите си за критиците. Един негов филм „Мъжко-женско” е сниман тук в Швеция, но беше умопомрачително скучен”

Бергман казва за филма на Тарковски „Андрей Рубльов”, че е един от най-любимите му филми и гледайки го е изпитал едно незабравимо филмово преживяване.

За американското кино:

„От днешните режисьори, съм много впечатлен от Стивън Спилбърг, Скорсезе ,Копола и Стивън Содърбърг. Всички те имат какво да кажат на публиката, те правят филмите си с много страст. „Трафик” на Содърбърг е удивителен филм. „Американски прелести” и „Магнолия” са други примери за хубаво американско кино.